Рибите не говорят за водата
Две риби си говорили. Едната попитала: “Как е водата?”, а другата се учудила: “Какво по дяволите е вода?!?”. От този анекдот идва и фразата “Рибите не говорят за водата”. Ние допълваме: ако говореха, щяха да са повече от риби. Знаете, че еволюцията на живите организми е започнала от водните обитатели, част от които са останали безмълвни в комфортната зона с вода, а друга част са решили, че ще потърсят нещо повече на сушата. Еволюцията е дарила излезлите от водата с глас, крайници и по-сложно устроени физиологични системи.
Ние осъзнаваме, че прекарваме голяма част от времето си във водите на нашата работна среда – това е най-активното ни време през деня, с което работната среда става важен елемент от живота ни така или иначе. Един екип (всеки от членовете) се стреми да работи за това тази среда да е качествена – защото всички са част от нея и имат своето влияние. И тъй като и средата влияе на всички – ние работим за нея, както работим за самите себе си и един за друг.
Рибите са в зоната си на комфорт, затова не им се налага да мислят за водата, но ние сме много повече от тях. Затова имаме своята екипна философия, която искаме да споделим с вас:
Философията на нашия екип
- Никой не прави по-малко!
- Всички са Екип щом го поискат!
Екипът ни не включва служители на трудов договор или мениджъри-партньори. Екипът е всеки, който участва в дадена инициатива на BOLANDILA и има желанието да бъде част от Екипа ни. Това включва нас, нашите клиенти, партньорите ни, но… Без желание не става! - Няма един правилен отговор – има много гледни точки.
Наясно сме, че дори да познаваме маркетинга до съвършенство – ние не познаваме бизнеса на нашите клиенти така добре, както тях. Всъщност няма как да познаваме маркетинга до съвършенство – и това е страхотно! Винаги можем да провокираме любопитството си като потърсим знание и повече гледни точки. Това ни дава възможност да не се забиваме в едно единствено решение, а да сме отворени за множество ефективни варианти. - Няма универсални формули – има постоянна адаптивност.
Всеки клиент, всеки проблем, всеки бизнес, всеки пазар – всеки е уникален и различен. Това категорично изключва прилагане на универсални “формули на успеха” и изисква постоянна адаптивност, подготвеност, знания и умения, ноу-хау и обмен на опит. - Не инвестираме в предположения – инвестираме в наблюдения.
Предположенията струват скъпо, а ефектът е неясен. Ако нямаме знание за нещо – инвестираме първо в получаването му, а след това в приложението му. - Това, което знаем винаги е и ще бъде много по-малко от това, което не знаем. Затова незнанието е повод за любопитство към познанието.
Много от корпоративните решения могат да се вземат на база на догадки, предразсъдъци, предубеждения, навици – тогава шансът да са неправилни е огромен. Трябва да си дадем сметка какво наистина знаем, за да можем да инвестираме правилно в познание. - Не се страхуваме да се страхуваме, защото страхът започва от обичта и завършва в смелостта.
Притеснението да бъдем конкурентноспособни, адекватни на очакванията, актуални и пр. е съвсем човешко и нормално – то започва с обичта към нас и нашите близки, на които искаме да осигурим най-доброто. Именно тук идва Екипът и екипните играчи в него, които са заедно в предизвикателствата. Екипът ни се стреми към обща смелост, а не индивидуална конкуренция.